За "Tales of Xi'an"

За "Tales of Xi'an"

Blog Article

Апропо, струва ми се, че вече не си толкова "изнервена и не приемаш всичко на нож"?

Мъдростта в тази приказка е многозначителна. На повърхността е поуката в лицето на самоуверената скала, която във вярата в собственото си могъщество се самозабравя.

Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ние се освободихме.

* След кратко техническо прекъсване, сайтът отново е на линия!

Най-нови Ето кой е новият любим на Радина Кърджилова... Ето кой е новият любим на Радина Кърджилова (СНИМКИ) След като се раздели с Деян Донков, Радина Кърджилова има нова любов.

Властта е като уголемително стъкло за човешките недостатъци. Ако нямаш развита съвест и чувство за отговорност, хората бързо го разбират. 

Митко веднага започна да сипва водка в една чаша, а Жоро гледаше някак удивено и… странно.

— Ти гледа ли добре? Запомни ли хубаво? Около двайсет и пет годишен, рус, сивоок, мършав, средна ръст и с черно сако. Иди на другия хан!

Ако никога не сте плакали, очите ви не могат да са красиви.

Крушите са особено полезни за здравето на червата и сърцето. Ако крушата не ви е впечатлила досега,...

“Едно време имало троица глупаци. Те тръгнали по печалба.”

Така се праскаха доста време, в един момент Христина извика:

Когато дойдох на точката на пресрещането, видях, че двамата злодейци идеха през една козя пътека — два-три разкрача ни разделяха само! Тогава закарах по един лудешки начин, без да обръщам внимание ??????? ?? ???? на урвестите места, ни на дълбоката пропаст, над която пътят се намери. Като за беда той стана по-лош: препречваха го редове озъбени канари, които образуваха някакви неправилни и невъзможни стъпала по стръмнината му. На едно такова стъпало конят се подхлъзна и падна. Краката ми се закачиха във въжените стремена и аз с ужас разбрах, че изплашеното животно в напъванията си да се повдигне се подхлъзваше и наваляше неудържимо към дълбоката пропаст заедно мене. Нададох вик… В същия миг над главата ми се мярнаха и главите на злодейците… Аз видях, че русият извади камата си… Тозчас усетих, че краката ми се освободиха от фаталните примки, и аз се оттеглих бързо настрана. Конят, хванат за поводника и облекчен от товара си, скокна тутакси на краката си, цял разтреперан от чувството за страшното и избягнато премеждие.

Али чауш неволно се обърна и го погледна. Сивите, ясни, спокойни очи на Апостола се спосрещнаха с Алиовите.